Какво означава „страни по Конвенцията“?
Официалният термин е „договарящи страни“, а не членки на HCCH. Статусната таблица на HCCH, актуализирана на 30 юни 2026 г., съдържа 130 държави и териториални участници по Конвенцията от 5 октомври 1961 г.
В този брой влизат и присъединили се държави, за които Конвенцията още не е влязла в сила. Затова самото присъствие в таблицата не е достатъчно основание документът незабавно да мине с апостил.
Кога апостилът е приложим между две държави?
Обичайният режим с апостил е приложим, когато документът е публичен акт, Конвенцията е в сила и за държавата на издаване, и за държавата на представяне, а между тях няма релевантно възражение. Списъкът на компетентните органи на HCCH показва кой издава апостил във всяка страна.
Двустранен договор, европейски режим или специално освобождаване може да премахва нуждата от апостил за определени документи. Когато Конвенцията не се прилага, маршрутът може да включва други заверки или дипломатическа и консулска легализация.
Страни, за които Конвенцията е в сила към 27 август 2026 г.
Следващият списък обхваща 128-те страни от официалната таблица, за които Конвенцията вече е в сила към тази дата. Имената са подредени за лесна справка; решаваща за конкретния документ остава текущата официална връзка между държавата на произход и държавата на ползване.
Австралия, Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Бангладеш, Барбадос, Бахамски острови, Бахрейн, Беларус, Белгия, Белиз.
Боливия, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бразилия, Бруней Даруссалам, Бурунди, България, Вануату, Венецуела, Гаяна, Гватемала, Германия, Гренада, Грузия, Гърция, Дания.
Доминика, Доминиканска република, Еквадор, Естония, Израел, Индия, Индонезия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кабо Верде, Казахстан, Канада, Кипър, Киргизстан.
Китай, Колумбия, Косово, Коста Рика, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Мароко, Маршалови острови.
Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Намибия, Нидерландия, Никарагуа, Ниуе, Нова Зеландия, Норвегия, Обединеното кралство, Оман, острови Кук, Пакистан, Палау, Панама.
Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Руанда, Румъния, Русия, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Саудитска Арабия, Свазиленд, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия.
Сейшели, Сенегал, Сингапур, Словакия, Словения, Суринам, Съединени щати, Сърбия, Таджикистан, Тонга, Тринидад и Тобаго, Тунис, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария.
Уругвай, Фиджи, Филипини, Финландия, Франция, Хондурас, Хърватия, Черна гора, Чехия, Чили, Швейцария, Швеция, Южна Африка, Южна Корея, Ямайка, Япония.
Присъединили се страни с предстоящо влизане в сила
Виетнам е договаряща страна, но Конвенцията влиза в сила за него на 11 септември 2026 г. Тайланд се присъединява на 30 юни 2026 г., а влизането в сила е предвидено за 28 февруари 2027 г.
До съответната дата документите от или за тези държави не следват автоматично режима с апостил само заради вписването им в статусната таблица. Приложимата процедура се определя към датата на използване на документа.
Териториален обхват, възражения и компетентен орган
При някои договарящи страни Конвенцията има териториални разширения, отделни дати или декларации. Китай е пример, при който историческото прилагане за Хонконг и Макао и по-късното влизане в сила за Китай изискват точна проверка на мястото на издаване и представяне.
Информацията на българското Министерство на външните работи допълва международната таблица с българския режим. Оригиналът, издателят, видът на акта и получаващата институция определят компетентния орган и последователността на заверките.
Апостилът, преводът и легализацията са различни действия
Апостилът удостоверява произхода на публичния акт, качеството на подписалото лице и печата или щемпела. Той не превежда документа и не потвърждава истинността на описаните в него факти.
Легализацията на документи може да включва предварителни заверки, апостил или консулска процедура според държавата. Преводът на документа се оформя отделно според езика и изискванията на получателя.
Проверка и организация от Ла Фит Транс
Ла Фит Транс преглежда четливо копие, издателя, държавите по маршрута и изискванията на получателя. Услугата може да обхване административното подаване, получаването, превода, необходимите заверки и доставката като една проследима поръчка.
Цената за легализация зависи от конкретния орган, държавните и консулските такси, превода и начина на доставка. Чрез онлайн поръчка документът може да бъде оценен предварително, преди да се уточни кога е необходим оригиналът.