Легализация на договор

Договорът може да урежда трудови, търговски, наемни, граждански или други отношения и често се представя заедно с приложения, анекси, пълномощни и удостоверителни документи. Преводът трябва да обхване всички части, които имат значение за получателя: страните, предмета, сроковете, сумите, валутата, подписите, печатите и препратките към приложения. Непълен комплект или различно изписани имена могат да затруднят приемането му дори когато основният текст е преведен правилно.

Повечето договори са частни документи, но законът или конкретната процедура може да изисква определена форма. Нотариусът може да удостовери подпис, дата, съдържание или вярност на препис според извършеното нотариално действие. Това удостоверяване не потвърждава автоматично фактите и обещанията в договора. Затова още при оценката се разграничават самият договор, нотариалното удостоверяване и евентуалният публичен акт, върху който би могъл да се постави апостил.

При договор, съставен в България за употреба в чужбина, първо се установяват държавата и институцията, пред която ще бъде представен. Получателят може да приеме професионален превод, да поиска заверен превод или да изиска нотариално удостоверен препис и последващо удостоверяване. Апостилът не се поставя механично върху всеки частен договор; приложимият ред зависи от официалната заверка, държавата и действащите международни правила.

Чуждестранен договор за използване в България се разглежда според държавата на издаване, наличните заверки и целта му. Режимът може да се влияе от Хагската конвенция, действащ договор за правна помощ или консулската процедура, но това не отменя нуждата текстът да бъде преведен точно на български. Когато получателят има собствени изисквания, именно те се съпоставят с оформлението на оригинала преди изготвяне на оферта.

Юридическият превод следва последователно определенията, правата, задълженията, сроковете, основанията за прекратяване и приложимото право. Имената на страните, фирмените номера, адресите, банковите данни, числата и датите се сверяват между основния договор и приложенията. Термини без точен еквивалент се предават според функцията им в документа, без да се добавя правно тълкуване или съдържание, което липсва в оригинала.

При двуезичен договор се уточнява коя езикова версия е водеща и дали преводът трябва да следва едната или да съпостави и двете. При електронно подписан файл се запазват видимите данни за подписите и проверката, а при сканирано копие се оценяват четливостта, липсващите страници и целостта на приложенията. Ако за заверката е необходим оригинал или хартиен препис, това се изяснява преди започване на административната обработка.

Цената и срокът зависят от езиковата комбинация, обема, сложността на клаузите, качеството на файла, броя екземпляри и изискваните заверки. Ла Фит Транс предлага превод, редакционен контрол, оформяне на заверени екземпляри и съдействие за приложимата процедура. След преглед на договора клиентът получава конкретна оферта за необходимия резултат, без автоматично начисляване на еднакви такси и срокове за различни случаи.

Официалната отправна точка е информацията на МВнР за документите от чужбина и книжата, подписани от частни лица (https://www.mfa.bg/bg/5688). Министерството на правосъдието описва апостила за актове на съдилища и нотариуси (https://justice.government.bg/home/index/7fafeee0-4d6d-445e-8353-b18bd1c796d2), а МВнР публикува действащите нормативни документи и формуляри за заверки и легализации (https://www.mfa.bg/bg/uslugi-patuvania/konsulski-uslugi/zaverki-legalizacia/normativni-dokumenti-formuliari-zaverka-legalizacii).