Фактурата описва конкретна доставка на стоки или услуги и свързва издател, получател, дата, номер, валута, данъчна основа, данък и обща стойност. Тя може да бъде издадена на хартия или електронно и често е част от по-голям комплект с договор, поръчка, приемо-предавателен протокол, митнически документи, извлечение или доказателство за плащане. За целите на превода е важно данните във всички свързани материали да останат последователни.
Кога е достатъчен превод на фактура?
Професионален превод често е достатъчен, когато фактурата служи за счетоводна справка, вътрешен одит, банкова проверка, застрахователна претенция, митническа документация или доказване на разход пред чуждестранен партньор. Получателят определя дали приема обикновен превод, превод с удостоверен подпис на преводача или друг вид заверен екземпляр. Самото наличие на чужд език не превръща фактурата автоматично в документ, който подлежи на апостил.
Какво обхваща преводът на фактура?
Преводът включва наименованията и адресите на страните, идентификационните номера по ДДС, номера и датата на фактурата, описанията на стоките или услугите, количества, единични цени, отстъпки, данъчни ставки, междинни и крайни суми, условия за плащане и банкови данни, когато са посочени. При кредитно или дебитно известие се запазва точната връзка с първоначалната фактура. Таблиците, валутите, кодовете и препратките към приложения се възпроизвеждат така, че финансовата логика на документа да остане ясна.
Кога може да е нужна заверка или легализация?
Фактурата по правило е частен документ, затова апостилът не удостоверява самата търговска сделка или верността на сумите. Когато чужда институция изисква официално удостоверяване, възможният ред може да започва от нотариално удостоверяване на подписа върху декларация, заверка на копие или друг придружаващ акт. Едва след това за нотариалното удостоверяване може да е приложим апостил или консулска легализация според държавата. Точният вариант зависи от издателя, вида на подписа, държавата на издаване, държавата на представяне и писменото изискване на получателя.
Как се използва българска фактура в чужбина?
При българска фактура първо се изяснява какъв резултат очаква чуждият получател: превод на счетоводното съдържание, заверен превод, удостоверено копие или отделно удостоверяване на подпис. Ако към фактурата има договор, пълномощно, сертификат за произход, транспортен документ или декларация, всеки от тези документи може да има различен режим. Така се избягва ненужно прилагане на една и съща заверка върху целия комплект.
Как се представя чуждестранна фактура в България?
За счетоводни, данъчни, банкови, съдебни или административни цели в България може да е необходим превод на фактурата и нейните приложения. Изискването за заверка не е еднакво за всяка процедура. Значение имат държавата и начинът на издаване, дали документът е подписан, как може да бъде проверен и дали българският получател изисква оригинал, електронен файл или удостоверено копие.
Как се проверяват електронни фактури и приложения?
Електронната фактура може да съдържа квалифициран електронен подпис, времеви печат, код за проверка или структурирани данни, които не се виждат изцяло в разпечатката. При подготовката се запазват видимите данни за електронното удостоверяване и връзката между основния файл и приложенията. Сканираното изображение на хартиена фактура не се приема автоматично за равностойно на оригиналния електронен документ.
Как се определят цената и срокът?
Цената и срокът зависят от езиковата комбинация, обема на текста и таблиците, броя на фактурите и приложенията, четливостта, файловия формат и вида на поисканата заверка. Административните удостоверявания се разграничават от превода и се включват само когато са приложими. Ла Фит Транс подготвя оферта за конкретния комплект, в която са описани преводът, редакционната проверка, необходимите екземпляри, възможните заверки и начинът на получаване.